Тhe end is written

- Съжалявам, не исках.. - каза тихо тя и проследи падението на един лист. Разбра, че с връзката й се случва точно това, но не знаеше защо. Отначало всичко се заражда и е малко и невинно.. Продължава да расте и да се задълбочава в своята същност, докато някой ден просто не дойде момента в който да изсъхне. Тогава се отскубвa от всичко, което до сега е помагало да пази равновесие и започва да пада.. Пада бавно, внимателно, като че, за да не се нарани, въпреки, че има ли какво повече да се нарани.. има ли какво още да причиниш на човека до теб преди да избягаш и изцяло да изчезнеш от него и той от теб.

 - Как така не искаше.. Това не става с нежелание.. Престани да ми говориш глупости ! - избухна той..

 - Как да ти кажа, че всъщност исках ? Би ли се почувствал по-добре, ако ти опиша желанието, което изригна в мен тогава ? 

- Не! Аз не искам това от теб.. 

- А какво.. ? Какво да направя ? Какво искаш да ти кажа ?!? Добра актриса съм, дай ми сценарий и ще го изиграя достатъчно убедително пред теб, за да може най-накрая да се почувсваш поне за малко доволен - Трепереше.. Галсът и трепереше, ръцете и трепереха..Цялата се тресеше, но не знаеше защо.. Дали защото се ядосваше oт скандала, който се образува или защото беше доволна, че най-накрая му бе казала какво мислеше. Наистина бе искала това да стане.. Проваляше една връзка, не защото имаше нова, не защото вече не изпитваше чувства, а защото осъзнаваше как измъчва себе си и човека до себе си, продължавайки тази връзка вече осми месец. Първите шесет месеца всичко се движеше само и нямаше нужда от нейното побутване. След това дойде и първия скандал.. За глупост..за какво друго.. Тогава се наложи тя да побутне връзката си и да не се отказва от нея.. Но с това побутване като че започна една верижна реакция и вместо побутване вече и се налагаше да влачи като тежък чувал всичко зад себе си, за да може то поне малко да помръдне във времето и пространството ( предимно във времето ). Една вечер, останала сама със себе си, стигна до извода, че се бори за рекорд от време ( едва ли не ) от колкото за щастието си. Разбра, че още при първото побутване е трябвало да спре и да остави нещата да се движат сами, пък те ако не искат, тогава да прекрати. Осъзнаваше, че всъщност нищо не постига. Реши да прекрати всичко.. Но се зачуди защо никой нищо не й беше казал.. ?!? Щом тя го видя, значи всички са го видяли.. преди нея.. Ясно и беше как всички около теб забелязват тези неща и ги обсъждат между себе си.. Но нейните приятели не бяха такива.. Те й казваха всичко, от което не бяха доволни, те наистина си казваха всичко.. Извади телефона си и погледна кога за последен път някой й беше звъннал за мини-импровизирана срещичка.. Преди четири месеца.. Ето какво беше.. Тя бе оставила всичките си приятели за сметка на една глупава връзка, която дори нямаше бъдеще! Искаше й се да улови падащия лист, който представялваше връзката й, да го смачка и да го захвърли със сила на земята, за да е сигурна, че ще боли.. че ще боли много..

 - Нямам сценарий за това.. ? Искаш да кажеш, че съм мрънкало, така ли?!?

 - Тогава не се оплаквай от моя сценарий !! Хванал си ме за ръката и ще вървиш след мен докато не ме пуснеш.. Тhe rest is still unwritten..

 - Тогава приеми, че те пускам и се отдръпвам колкото се може по надалеч..

 - Благодаря ти! - Очите и отново светнаха. За пръв път от два месеца насам..