"А ти, искаш ли.. "

Вече почти три месеца от както тръгнах с него и нещата вървяха като по вода. Да вярно, той не е идеалния мъж, има си своите грешки, но аз не мога да го съдя за това.. и аз ги имам. Е не, разбира се, че не се казва "него" името му е Тодор. Единствения мъж в живота ми досега, който се държи толкова мило, нежно. Разбира ме. Не гледа на мен като на обикновенно хлапе. Говори с мен. Иначе казано - перфектно! Пък и три месеца не са малко време.. Горе-долу по това време започваха дивите скандали със Сас и до никъде не се стигаше. Карахме се всеки ден и за всичко. И накрая взехме най-хубавото решение в животите ни до тогава - да се разделим. На него не му трябвам аз, той ( Сас ) има нужда от топ модел с който да се фука. Както и да е, ако продължа с него до никъде няма да стигна. 
   Та какво се случва. Преди две седмици си седяхме по двойки в Борисова на малката "наркоманска" беседка. Наркоманска я наричам аз, имам странното усещане, че няма наркоман в София, който да не се е друсал там. Както и да е. Стоим си ние по двойки - Аз и моето животно Тодор и Габи и нейното животно Симо. Сладко, приятно. Едната двойка си гугука, другата двойка се натиска.. биричката студена чака до нас... абе.. идилийка. И на всичкото отгоре и със друга компания се сдобихме. Появиха се 4 момчета който никой никога не беше виждал. Те, делови минаха покрай всеки един от нас четиримата, подадоха ръка и се представиха. Като че всичко беше нагласено. Ние ги чакаме, те идват. Или поне на мен така ми се стори. Както и да е. Насядаха момчетата до нас, този който беше най-близо до мен ми поиска запалка, извади една прясно свита цигара трева и я запали със същото спокойствие с което ми поиска запалката. Дръпна си два пъти и ми подаде цигарата. Сигурна съм, че съм заприличала на опулен бухъл, ама това беше последното нещо, което очаквах да се случи през този ден. Както и да е. Цигарата беше бързо уловена от Тошето и той, дръпвайки си веднъж я подаде нататък. Помня този метод. Навремето, със старата компания в квартала въртяхме по същия начин, само дето имахме човек, който умееше да свива. За него това си беше цяло изкуство. Проблема в сутацията беше, че аз с доста мъки се бях измъкнала от такава компания и то заради самата себе си, а не заради някой друг. И сега изведнъж ми се появява някакво лапенце и му бута трева в ръцете. Ей вервайте ми, ако не бях толкова кротка, щях да стана и да го пребия. След туи да направя салата от топките му и да я сервирам на останалите му три приятелчета. Пък и самия факт, че хората, които бяха с мен поемаха цигарата и дърпаха от нея ме ядоса още повече. Ми то вярно, че няма лошо в това да споделяш, дори с непознати , ама айде мерси, нужно ли е да ми се набутва насила, след като не искам. Цигарата се завъртя още един път и хладнокръвното животно отново ми я подаде. Отново го изгледах като "прецицало теле - макя си" и отново Тодор пое цигарата, като че ли само, за да не се развали хубавия кръг, който тя  правеше. На времето на такава цигара й викахме курва. Както и да е, побутнах си животното и направих сигнал на Габи да ставаме. Всичките четрирма се вдигнахме, разпределихме си чантичките - коя на кой и тръгнахме. Без значение посока. Просто исках да се махна от гадната беседка. Всичко ми миришеше на трева и ми напомняше за старата компания. Напомняше ми колко време се мъчех да се измъкна от въпросната компания и как с ужасна болка съм наранявала самата себе си, уверена, че ако се измъкна нещата ще бъдат много по хубави от колкото ги виждам през онези очила. Кое ме подтикваше към такива мисли и кое ме караше да бъда толкова сигурна в тях - не зная. Но наистина се оказа така. Както и да е. 
    Тодор ме усети. Разбра че случката не ми достави удоволствие. Не зная какво още разбра, но хубавото е, че не подхвана темата, за да я разнищи. Това ми хареса. Много. Точно от това имах нужда - буквално. Не ми трябваше някой, който да разнищва и да обсъжда, ами просто да ме остави да забравя това, което не ми е харесало. Аз сама зная как да го залича от главата си така, че да се появи само в ситуация, в която ще ми е потребно. Разбира се, направих го. Както и да е. Всичко отново тръгна като по вода. Слънчево, приятно.. Дето споменах горе за идилийката. Е как да не е щастлив човек. 
   Една сутрин, говорейки си с Тошето, той ми спомена, че идната събота една от неговите многобройни приятелки ще завърти купонче. Били сме поканени.. и двамата. Еми хубаво де. Ще идеме. Ще ударя няколко бири и ще ги оставя да се кефят без мене. Не за друго, ами защото иначе по мене ще се вика от родителския строг контрол. Пък и Тодор ме разбираше достатъчно добре и нищо нямаше да каже по въпроса, пък и нямаше да позволи някой друг да каже. Нали ми е лудичко животното... Еми хубаво де, отидохме. Познати лица. Виждала съм ги всичките, но контактите ми с тях се ограничават ужасно много." Еми ето ти подходящ момент да говориш с тях и най-накрая да разбереш от личен опит, що за хора са приятелите му. Ако не сега, кога. То и по-рано трябваше, ама де ти беше акъла. " - Ми приказваше една от ония трите лудите в главата ми. Еми хубаво де, разбрах. 
   Отидохме там, Хубава музика, хубав алкохол. Хубаво и удобно диванче на което можеше да заема каква и да е позиция и пак да ми е удобно. Абе удобство от всякъде. Както и да е. Заговорих се първо с единия от приятели. Сега като казах приятел се сетих за онази хубавата реплика от филма "Вчера" : "Само от най-добрия приятел става качествен предател. " Е това изречение осмисля думичката. Както и да е. Заговорихме се с единия за музика и за "Цвете за Гошо" където ги видях за пръв и последен път. Тогава пък беше голям смях. Тодор и онез двамата - Марто и Иво бяха издивяли и се гонеха по поляната и се поливаха с бира. Ако не се лъжа, на купона говорех първо с Иво. Марто блееше някъде. Ужасно много му тича така. Замисля се някъде в нищото, ама всъщност не мисли. И стои като препарирано животно. Само очетата му мърдат. Пък иначе е хубав бе. Много е хубав. Тъй де..на външен вид. Ми ко да направя, 'убав е! Говориме си ние с Иво, установих, че е фенче на Уикеда. Еми и аз.. ама си спомних от кога съм фенка на Уикеда - от както влзяох във онази бившата компания, спомената малко по-горе. Както и да е. Интересно ми беше. Въпросния Иво си е здрав мъж,"уекинко" брадясал, ама пък иначе интелигентен. Говори спокойно, което пък ми подсказва, че рядко използва мускулите, които носи по себе си, за бой. Евала. Ей такива мъже ги обичам. Мъж та мъж! И той 'убав като Марто. Абе..сички 'убави бе ! Не, това не е ефектна на бирата. Наистина и двамата са хубави мъже.. и колкото и да искам не мога да го отрека. То си лъха на мъж бе, пък и така трябва. 
    След това се появи и "домакинята" която също седна близо до мен и захванахме и с нея някаква дискусия. По едно време забелязах как си разменят погледни с Тодор, сякаш си говорят само с очи. Май реално така беше. Той й кимна и тя излезе от стаята. Тодор се обърна към мен и ми обясни за какво става въпрос. Девойката била намерила от някъде амфети и щяла да направи по "чертичка" за всички. Да съм си кажела дали искам. Еми не искам. И няма да искам. Пак се върнахме на старата тема, старата компания. Дори и тогава не съм шмъркала. Само ги наблюдавах. Да, беше ми интересно какво е усещането, какво се случва. Но в един момент отшумя. Тогава видях колко грозна картинка е всъщност самото "фукане". Девойката - Поли, се върна от съседната стая и на едно стъкло донесе разделечни 6 ленти амфети. Две от които по-дебели от останалите. Първата я издърпа тя след което подаде навиатата банкнота на Тодор, който без никакво притеснение направи същото упражнение и протегна ръка във въздоха, за да ми подаде банкнотата на мен. Погледнах го и не изъдържах. Станах, съборих бутлаката бира до мен и изхвърчах от стаята. Ужасно бързо нахлузих маратонките си и излязох от апартамента, тряскайки входната врата след мен. Но надолу ме чакаха 8 етажа стълби. Ако бях застанала да изчакам асансьора Тодор щеше да се появи и да ми заговори по онзи начин, по който няма как да не приема, че всичко което казва е истина. Побягнах надолу, усещайки как нещо в гърдите ми всеки момент ще избухне...