Говорим за неделя.. следобяд

Тази сутрин ще ви разкажа за един друг странник, който сложи червена черта и не ми позволи да не ви разкажа за случката.
    Отивайки на традиционното си място, в традиционния си ден, двете с моето любимо Петенце дори си нямахме на представа каквo ни очаква. Още с влизането в прословутото "Extazy" всичко ни тръгна на смях. Докато чакахме да си платим бирите на бара припявахме Sam Brown - Stop, звучаща на макс. Един от безбройните на бара, явно дочул опитите ни за грачене, ухилен до ушите, ни попита дали можем на двуглас. Вече разсмяни, му обяснихме, че грачим само любителски.
    Харесахме си маса и бързо я окупирахме, но, явно не достатъчно професионалистки в тази област, нацелихме най-неподходящата такава. След мъничко ще разберете защо. Успяхме да си откраднем половин час от съдбата и изказахме набързо най-главното, което имахме да си кажем - всичко останало беше разтягане на локуми. Точно тогава влезе, съпътстван от фанфари и любовта на Мърфи и Съдбата, нашия главен герой, Прилично пиян и симпатично поклащащ се, той се настани на съседната маса с поглед, насочен към нас. Нищо неподозиращи,нашите две, явно твърде забелязващи се, сред коч компанията, личности, продължиха да се кикотят и да смучат от бирата си най-блажено.
  В един от моментите на затишия, два чифта уши дочуха приказки от сорта на : " Виждаш ли го това момиче, погледни колко е чаровна и ходи без сутиен. Току що видях бъдещето си.. ". Не се сдържах и избухнах в смях, Петя също. Главния ни герой пък продължаваше да обяснява как сме имали много чаровни усмивки и че трябвало повече да се усмихваме, ама не да се крием така..  Останалата част от престоя си прекарахме под звуците на подобни пиянски излеяия. Не помня след колко точно време барманката донесе още две бутилки, току що отворени " От симпатичното момче отсреща.. ", посочи с пръст тя и се изкикоти.Явно по-запозната от нас, й беше ясно, че нито сме първите, нито ще сме последните, които ще се радват на такова внимание. При следващото мъничко затишие дочухме, че придружителката ми, моето любимо Петенце, се радвала на своите 19-20 год. , пък аз ако не съм имала 18, великия сваляч би се заклал собственоръчно. Дали не трябваше наистина да си взема знаменца с надпис: "ПРОКУРОР!' 
    Петенцето, налегнато от биологичните нужди на всеки нормален човек, при нея засилени от ефекта "пиеш една, изпикаваш 5" ме остави самичка за 2-3 мин.  през които аз не можах да забия тъпо поглед в нищото, понеже главния ни герой веднага се намести на свободния стол на масата и с най-голямото си нахалство и сигурност ( Въх, по-сигурен човек в себе си не бях виждала ) заяви : "Аз мноу та харесвам... имаш удивителна усмивка... шъ излезеш ли с мене... ? "
    Ухилена до ушите, понеже наистина ми беше смешен самия начин,по който подхожда и сигурността, че аз няма да му откажа по какъвто и да е начин, му заявих, че си имам принципи и един от тях е да не приемам каквито и да е покани от мъже, пияни в 16 часа следобед.  Той се опули, но отново ме попита дали Шъ изляза с него, защото той много ме харесвал и знаел, че аз съм искала да му родя 3 деца и да бъда с него в следващите 20 год. ( не знаех, че имам такива наклонности) Продължавайки да слушам едно и също нещо се заливах от смях. По едно време култовата ми придръжителка и приятелка се включви в разговора, като му подметна нещичко на английски, както аз правех на френски. За разлика от мен, тя беше разбрана и дори й беше отговорено. Стана ми някакво още по-весело, защото дори да го напсувам, той няма да ме разбере. Нали знаете онази мелодия във френския език, онази любов, излъчваща се от всяко звукче. Еми..и той само това знае от и за целия френски език. Но пък иначе това не му пречи, да твърди, че може да общува с мен на 5 езика, един от които е този на тялото ( знае ли въобще какво може тялото му.. ) и че е завършил първото си висше Писхология, въпреки, че на изпита по Философия имал 2 ( забележете )
Продължавайки нашия главен герой да си повтаря едно и също, поне 10 пъти се повтори диалога:
- В четвъртак Шъ излезеш ли с мен? Ще те чакам тук в 8 часа и ще те изведа на вечеря... 
- Трябва ли да изляза с теб?
- Ами да, защото те харесвам ... 
- Прекрасно, радвам се, но това не значи, че съм задължена да изляза с теб. 
- Напротив, защото гаджето ти е много по-смотано от мене и ще го зарежеш...( Не знаех, че имам гадже, камо ли, че ще го зарязвам,.. )
    Най-накрая любимото Петенце, избесняло и изтъпяло, заяви: "ТРЪГВАМЕ!" и главния ни герой, като подплашено кутренце, се върна обратно на масата си и обърна поглед към бара без да каже нищо повече. Събрахме си бързо разпиляните неща по масата и изхвърчахме от заведението, като на няма и 50 м. от вратата се спряхме, за да се посмеем още малко, преди да продължим и не след дълго да се разделим - всяка към спирката си