За втори път

Чаках го пред вратата. Имахме уговорка за разходка.. само разходка. Бях се подготвила за по-студено държание и преговарях реперотара си от иронични подмятания.. Сигурна бях, че това нямаше да му развали вечерта, той никога не ми се връзваше.. В един момент си спомних първия ни танц, но бързо го изгоних от съзнанието си, не му беше сега времето. Той се показа на прозореца, гол до кръста, каза, че му трябват още 5 мин. и да влизам, че ще замръзна. Еми хубаво.. Вмъкнах се в коридора и котето му веднага се намести в краката ми. Боже каква любов беше с това коте.. Както и да е. 

- Е сега в коридора ли ще стоиш, влез де. Няма да те ухапя.. - Извика той от другата стая..

 - Знам ли.. Котето няма да ме ухапе, ама за тебе не съм сигурна.. хъхъхъ - отговорих му и влетях в стаята от където идваше гласа му. Първото нещо което видях си беше той, но все още гол до кръста. Олеле, колко добре изглежда. Не си спомням много добре дали тялото му беше такова преди, но сега наистина е суууууууупер! Ухили ми се и се вмъкна в другата стая. След минутка излезе с черна блуза върху красивото си тяло.

 - Ако искаш може и да останем тук, навън е студено, а тук няма никой... - Предложи той. Помислих си съвсем тактично да вметна, че последния път когато по същия начин навън беше студено се случи нещо, което не беше много очаквано и предвидено. Все тая. Вдигнах рамене и измрънках едно "Както кажеш.. " Всъщност наистина ми беше все тая. Така или иначе вече прекалено много ми миришеше на него. Вече нямаше как да изгоня спомените за танца и за всичко, което го беше последвало. Не се и опитвах, примирих се с мисълта, че ще ме тормозят цяла вечер. Не зная какво си бях внушила като му предложих разходка. Разбира се, че всички спомени ще се върнат и няма да мога да ги изгоня. Сега обаче беше момента да си проверя психиката. Ще издържа ли под натиска на спомените, аромата и усмивката му и ще успея ли да запазя чисто приятелски отношения без да се опитвам да върна спомените обратно в реалността. 

- Може да взема колата и да се вмъкнем някъде където има повече музика и по-малко студ. Ама пък може и да си останем тук и да си пускаме музика по желание. - продължи той с предложенията.

 - Ами.. и двете идеи ми допадат, обаче не съм сигурна, че ако остана тук няма да ти изнасиля котката, а пък не съм сигурна, че ще ми стигне тиксото, с което разполагаш.. - Отговорих.

 - Тиксо ли.. Какво по.. ?? - Опули ми се той..

 - Оуф.. Ще ти обясня после. Айде някъде сред хора.. Варианта със заведението с многото музика ми допада.. Още по-сладко ми става като си помисля, че ти няма да пиеш, понеже ще вземеш колата.. - Изкикотих му се злобно. Той ми отговори с ръмжане и се отправи към колата. Последвах го. До тук всичко добре. В заведението музиката беше прилична.. или приемлива.. Все тая.. изтраях я. Поръчах си бира, той отново изръмжа и си взе газирана вода.. Упокоих го, че ще ударя 2 бири и за него и му се ухилих невинно. Известно време прекарахме в общи приказки: кой, какво, защо.. ама кога и къде.. След което имаше малък момент на мълчание и аз го наруших със запалката си. За пръв път палех цигара пред него. Погледнах го и видях изражението му. Гледаше ме 'сякаш току що съм му казала, че не става като мъж. Попитах го какво има, а той само измрънка едно "абе.. нищо.. " и се зазяпа в една мацка. Ясно ми беше, че всъщност не гледа в нея, а през нея, но нищо не казах. Той продължаваше да мълчи. Сръчках го и го вдигнах да потанцуваме.. Една песен, втора песен.. И защо подяволите тази песен сега... Mariah Carey - Without you. Погледите ни се засякоха и двамата се сетихме за онзи танц на същата песен.

 - Е.. ? - каза той 

- Еми.. - измрънках аз и усетих ръката му на кръста си. Защо сега.. Така добре се справях и сега тази песен.. и той иска отново да танцуваме на нея.. и толкова много мирише на минало.. ииии.. "I can't live anymoooore.. " и ръката мy притисна леко гръбначния ми стълб, единия ми крак се оказа до кръста му, прикрепян от другата му ръка. Отпуснах се назад и направих полукръг във въздуха.. Затворих очи и изправяйки се се оказах на няма и сантиметър от лицето му. Усетих дъха му, но не смеех да отворя очи, защото това вече се беше случвало и не исках да се случва отново. Добре де, искам, зверски много искам, но не трябва. Всичко е минало, а в мометна ние само танцуваме.. Не може така.. Миналото трябва да си остане там.. в миналото..