Cry to me ...

Приятно кафе, продължило в приятна разходка по снега.Много усмивки, толкова истински, дори и от глупави шеги ... Второ кафе. Едно сериозно разговорче превърнало се в малко повече мълчание и по-малко смях да уши ... 
    И накрая всичко продължи до един компютър където музиката беше избирана от нас (най-вече мен :P) Solomon Burke (  http://youtube.com/watch?v=6Vb2F1mQZ58 ) разтопи и двама ни. 
Не можех да мисля достатъчно трезво заради музиката и дивото ми желание да танцувам, но това не ми попречи. Изправих се в леко затъмнената стая и затанцувах - сама, на място... Не се интересувах от чуждото мнение, това беше моят танц, и щях да го направя такъв, какъвто го усещам... 
Усетих ръцете му, да улавят моите, усетих как се водят леко по движението, въпреки, че неговото тяло не помръдваше в ритъма на музиката. Това не ми попречи да продължа.Затворих леко очи и не исках да виждам нищо повече от образа които излизаше пред очите ми на фона на тази песент. Продължавах да танцувам, усетих тъмнината и нежноста в другата тъмна стаичка, останала толкова далеч в миналото, но сега толкова ясна пред очите ми. В този момент нещо ме върна в настоящето, усетих как пръстите му се преплитат в моите и не след дълго се отксват нежно от хватката и докосват леко гръбнака ми, продължават играта и бааавно проследяват линията му до извивката на кръста.Лек,  но нежен натиск върху кръста и отновщо разходка на горе по гръбначния стълб. Пърстите му се заровиха в косата ми и прихванали бавното движение от музикатата затанцуваха с мен. Стиснах очи и се скарах умствено на себе си "ти си сега, тук в настоящето..той не е Васил, той не може да върне нищо, няма да бъде както преди ... ВНИМАВАЙ" и думите сякаш се написаха с кръв в главата ми и останаха там ... 
    Танца продължи, усетих как тялото му е все по близко до моето, усещах докосванията му..толкова нежни, толкова...толкова ... Усещането беше невероятно.. 
    Чух как музиката заглъхва и съвсем спира... Отворих очи и сякаш се разочаровах, че не видях точно Васил ... Знаех, че всичко това е моят спомен, от които не мога да избягам, а аз, като най-голяма глупачка го бях пресъздала в настоящето, внушавайки си глупости.. 
     Облегнах се леко на рамото му и усетих устните му на бузата си ...Танца го беше пленил..Беше направил това което се очакваше от него..Но това не беше танца за него, това си беше танца за Васил, свъсил се там в тъмното, но очакващ много повече от това което можеше той да предложи ... 
Свих ръце пред гърдите си и се потопих в прегръдката му.Не смеех да погледна в очите му, знаех че това ще ме удари много навътре и няма да се сдържа и да не изкрещя: "ТИ НЕ СИ ВАСИЛ, МЯСТОТО МИ НЕ Е ТУК!" ...Точно това се случи.Усетих как ръката му леко подканва брадичката ми да се вдигне, той настояваше да ме погледне в очите, а това не трябваше да се случва... 
     Затаих дъх и се опитах да сдържа колкото може по дълго емоциите вътре в себе си и бавно вдигнах поглед към него ... Устните му вече не играеха върху страните ми .. Целуна ме с онази нежност с която го правеше Васил..Вече не издържах..Нещо в мен експлодира и следващото нещо което чух беше собствения ми глас, които казва, че "Не съм за тук, аз..аз...ти не си Васил .. !!!"
Две крачки и стигнах до вратата..Със светлинна скорост бях взела якето си и бях готова да се боря със студа навън. Не ме интересуваше факта, че нямам пари, за да се прибера и трябваше да се мотая по градски транспорт ( as usual ), точно тогава обаче усетих ръката му която нежну ме улавя и ме спира.Чух как казва, че не е искал да бъде Васил и че не би искал да има нищо общо с него "Никога не бих искал да бъда Васил.. 
     Сълзите напираха да излязат от очите ми, усещах, че казва истината и от нея ме болеше повече от самата раздяла.Сгуших се в него и силните му ръце ме притиснаха към топлото тяло ... топлата сълза се търкулна на долу и се спря в устните ми където потъна при всички останали изминали този път... 
Погледнах го и този път аз исках да го целуна..осъзнах, че Васил е трябвало да остане в миналото, че нямам избор и не мога да променя много...
     Лицето ми беше толкова близо до неговото, дъхът се сливаше..топлината на тялото..Всичко беше точно както трябва, ако я нямаше и онази сълза преди секунди ... 
     "Позволи ми" прошепнах му и го целунах...нежно, топло, мило...достатъчно страстно и достатъчно докосващо ... ръцете му леко ме опряха на стената зад мен и бавно направиха същата разходка по гръбначния стълб ...