Barefoot

    Гората изглеждаше чудесно тези месеци. Всичко беше зелено, а тревата - прясна и мека. Обожавам миризмата на прясна трева. Слънцето, показвайки се над върховете на дърветата, огряваше тревата и се забелязваше ситната роса, блестяща като диаманти върху поляната. След малко очите ми щяха да свикнат с белстящите капчици, но в този момент всичко ме заслепявеше. Усетих ръката му на гърба си. Побутваше ме лекичко, за да се предвижа по-нататък. Явно съм се заковала на място, като съм видяла красотата на малката полянка. 

   Намерихме най-слънчевото местенце и се настанихме там. Одеялото ни отделяше от все още мократа трева. Извадих термуса с кафе от чантата си и налях две чаши. Подадох му едната. Той ме погледна и зелените му очи ми се усмихнаха. Принципно с кафето паля и цигара.. Сега желанието ми за цигара се беше скрило някъде много надълбоко, уплашено от миризмата на зеленина.

 - Мислех, че пушиш с кафето.. - подметна той.

 - Принципно го правя, но тук ме е срам да запаля.. Сякаш съм в храм.. храма на гората. Очаквам всеки момент от някъде да изникне някоe малко елфче и да ми разкъса гърдите, защото пуша в горичката му. 

   Той се засмя.. Около усмивката му се обазуваха много симпатични тръпчинки. Очите му също се смееха. Имах чувството, че се хипнотизирам от погледа му. Мисля, че нарочно ме гледаше точно по този начин, усещаше как действа върху мен. 

  Събух обувките си и зарових крака в одеалото. Някъде дълбоко вътре в мен се беше породило желание да се разходя боса по мократа трева и засега все още не беше толкова силно, за да скоча и да го направя веднага, но всеки момент щеше да излезе на повърхността..

 - Полезно е да ходиш бос - подметна той 

 - И приятно - подметнах аз.. 

 - Полезното може да бъде приятно.. 

 - Или приятното да е полезно - изкикотих се аз, прекъсвайки го

 - Внимавай да не се убодеш на нещо.. Това не ти е града и в тревата има и бодилчета.. 

 - Ако настъпя някое ти ще се превърнеш в моя добър принц и ще ме спасиш, нали - продължавах да се кикотя срещу него.

 - То това е ясно, но ти все пак внимавай, защото ще ме умориш, ако трябва да те занеса от тук до вас..  - И всъщност беше прав, но пък и аз нямаше да му позволя да ме носи.. Изпитвам някакъв ужас от разнасяне. Не зная защо, но всеки момент имам чувството, че носещият ще ме изпусне и ще си счупя я главата, я гръбначния стълб.. Тогава определено нямаше да е романтично. Все тая, това няма нищо общо с темата. 

   Желанието напираше в мен и изправяйки се бавно се измъкнах от периметъра на одеалото и закрачих из мократа трева бавно и внимателно. Земята беше студена, но едновременно с това излъчваше и някаква топлина. Стоях близо до него, не исках да се отдалечавам и да го оставям сам. Тревата, която гъделичкаше ходилата ми, ме накара да се почувсвам като диво животно. На дивото животно му се играше.. Приближих се до него и гледайки го игриво го побутнах лекичко с босото си краче. Той се усмихна, но нищо не направи. Минах от другата му страна и пак го побутнах..  Игрива усмивка изгря и на неговото лице и той посегна да улови крака ми, но му се измъкнах ловко и подскочих настрани. Той се завъртя с лице към мен. В погледа му също се виждаше дивото:

 - Ей, закачко..  - Подхвърли той и се изправи. Едновременно с неговото изправяне отстъпих две крачки назад, за да имам преднина ако ме подгони. Но той не го направи. Леко и внимателно направи крачка към мен, продължавайки да ме гледа игриво. Контрирах го и отстъпих няколко крачки настрани. Гледахме се в очите и като че светкавици превърчаха помежду ни..  Нямаше да го изпусна от поглед, дори и да се затича срещу мен, ако го изпусна от поглед той ще победи в играта..

    Въртяхме се в широк кръг и не се изпускахме от поглед. Ако не гледах в зелените му очи оглеждах всяка една малка частица от тялото му. Високо, силно тяло.. Вдъхващо някакво успокояващо усещане..Като дебела стена. Сигурен си, че нищо не може да премине, ако тя ( стената ) не го пожелае.. И неговите очи се разхождага нагоре-надолу по тялото ми, като че се опиташе с поглед да ме погъделичка или да ме накара да се разсея, за да може да ме улови в малката ни игричка.. 

    Продължавахме да се въртим в кръг и да се гледаме жадно. Стъпвах леко, на пръсти, за да не се уморя бързо.. Или просто защото така ми идваше отвътре.. Приближавахме се малко един към друг, след това отново се отдалечавахме. В един момент се приближих доста до него.. Толкова, че усещах топлината от ръката му, която всеки момент можеше да ме улови.. не зная защо не го направи. Изсмях  се в лицето му и отскочих назад, за да върна стария диаметър на кръга.. 

    Осъзнах, че малката ни игричка се е превърнала в нещо като танц.. Танц, воден от пулса на земята под краката ни. Танц, който не искахме да спираме.. И той го беше осъзнал.. Погледа му се успокои и той ми кимна. Пирближих се към него. Ръката му се предвижи по извивката на кръста ми и продължавайки по бедрата улови ръката ми, висяща отстрани. С едно рязко движение ме завъртя така че тялото ми да е възможно най-близо до неговото.. Продължихме да се въртим в кръг... 

     Не зная колко време са продължили танца и играта, но когато си върнах мисленето обратно в главата слънцето се беше качило много високо на небето и скоро щеше да избяга зад планината и да залезе.. Отново сложих глава на рамото му и затворих очи, потъвайки в съня на гората...